Посетители гледат футболен мач на хуманоиден робот по време на World Smart Industry Expo 2025 в община Чунцин в Югозападен Китай, на 5 септември 2025 г. [Photo/Xinhua]
За по-малко от два месеца Китай напълно разпредели нов базиран на политики финансов инструмент от 500 милиарда юана (70,3 милиарда долара) за задвижване главно на технологични проекти и програми за градско обновяване, което анализаторите виждат като стратегическа промяна от традиционните инфраструктурни разходи към нова парадигма, фокусирана върху иновациите и нововъзникващите индустрии за насърчаване на нови двигатели на растеж.
Ли Чао, говорител на Националната комисия за развитие и реформи, най-добрият икономически регулатор на Китай, каза наскоро, че NDRC е подкрепил повече от 2300 проекта с обща инвестиция от около 7 трилиона юана чрез инструмента, в координация с Министерството на финансите, Народната банка на Китай и други отдели за ускоряване на разгръщането на средства.
„Средствата са насочени главно към дигиталната икономика, изкуствения интелект и инфраструктурата, свързана с потребителите, както и проекти за градско обновяване в области като транспорт, енергетика и надстройки на подземни комунални мрежи“, каза Ли.
Лу Фейпен, изследовател в Пощенската спестовна банка на Китай, каза, че по-ранните кръгове от финансови инструменти, базирани на политики, са били предназначени до голяма степен да коригират пропуските в инфраструктурата, като се фокусират върху традиционни проекти като железопътни линии, магистрали и опазване на водата.
„Последният кръг обаче възприема по-стратегически и далновиден подход, насочвайки средства към области, движени от иновации, като дигиталната икономика и ИИ“, каза Лу. „Това отразява по-силния стремеж на Китай да култивира нови качествени производствени сили като ключов двигател на бъдещия растеж.“
Данните от политическите банки показват, че частта на Експортно-импортната банка на Китай от базирания на политики финансов инструмент е подкрепила над 150 проекта в секторите на дигиталната икономика и изкуствения интелект, като заемите за тези области представляват повече от 40 процента от общия брой. Китайската банка за развитие е финансирала 128 проекта с участие на частния сектор на обща стойност 68,59 милиарда юана, или 27,4 процента от нейното портфолио.
Лу каза, че нарастващото участие на частния капитал отразява прехода от ръководени от правителството инвестиции към по-силно публично-частно сътрудничество, насърчавайки частния капитал да се влива във високотехнологични сектори и сектори с висока добавена стойност.
Освен това NDRC каза на пресконференцията, че Китай е уредил 500 милиарда юана в рамките на тавана на дълга на местното правителство, включително 200 милиарда юана в нови специални квоти за облигации, за да подобри фискалния капацитет на местните власти и да разшири ефективните инвестиции.
„Двата инструмента за финансиране образуват механизъм с две двигатели за стимулиране на инвестиции“, каза Лу. „Финансовият инструмент, базиран на политики, основно помага за запълване на капиталови празнини и ускоряване на инициирането на проекти, докато специалните облигации осигуряват дългосрочно, евтино финансиране за изпълнение на проекти, като заедно създават пълна верига за финансиране, която съчетава дялово и облигационно финансиране.“
Новите мерки идват на фона на слабото търсене, тъй като индексът на мениджърите по покупки в производството на Китай достигна 49,0 през октомври, което е спад от 0,8 процентни пункта спрямо предходния месец, съобщи Националното статистическо бюро.
Джан Ченсю допринесе за тази история.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта