Изображение, направено от мониторната камера на китайския космически кораб Tianwen 2 за вземане на проби от астероиди, показва Земята, бялата капсула за връщане на сондата и национален флаг. СИНХУА
ПЕКИН – Изминаха повече от пет месеца, откакто екипажът на Shenzhou XX влезе в китайската космическа станция. Тримата астронавти са изпълнявали различни задачи през този период, включително космически научни експерименти, обучение за аварийно спасяване в орбита и проверка и поддръжка на оборудването на станцията.
Като се започне от изграждането на космическата станция до първото в историята вземане на проби от почвата от обратната страна на Луната от мисията Chang’e 6 и изследването на Марс от мисията Tianwen 1, Китай постигна забележителни пробиви в изследването на космоса по време на 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.) — като направи важен принос за изследването на космоса и научно-технологичните граници от човечеството.
СТРОИТЕЛСТВО НА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ
Китайската космическа станция беше завършена по време на 14-ия петгодишен план, превръщайки се в една от двете космически станции, които в момента са в орбита. През април 2021 г. първият модул на космическата станция, основният модул Tianhe, беше изстрелян в орбита. Двата модула на научна лаборатория, Wentian и Mengtian, бяха изстреляни съответно през юли и октомври 2022 г. и бяха успешно закачени с основния модул Tianhe.
За по-малко от две години Китай завърши сглобяването и изграждането на космическата станция, която се основава на конфигурация от основния модул Tianhe и лабораторните модули Wentian и Mengtian.
Досега общо девет астронавтски екипажа, от мисията Shenzhou XII до Shenzhou XX, са влезли в космическата станция и са извършили около 20 дейности извън кораба – включително монтаж и поддръжка на оборудването на космическата станция и инсталиране на устройства за защита от космически отпадъци.
Космическата станция също така служи като космическа лаборатория на национално ниво, където астронавтите са провеждали космически научни експерименти и тестове. До края на 2024 г. в космическата станция са изпълнени около 181 научни и приложни проекта, като са изпратени близо 2 тона научни материали, върнати са почти 100 вида експериментални проби и са получени над 300 TB научни данни.
Тези експерименти и тестове доведоха до открития като придобиването на нови ресурси на зародишна плазма за ориз и ратун ориз, разработени в космоса, и диференцирането на човешки ембрионални стволови клетки в хематопоетични стволови/прогениторни клетки в космоса. Те напреднаха значително в глобалните изследвания в областта на космическия живот и човешките изследвания, физиката на микрогравитацията, космическата астрономия и науката за Земята, както и космическите технологии и приложения.
През февруари 2025 г. Китай и Пакистан подписаха споразумение за сътрудничество при подбора и обучението на пакистански астронавти за участие в мисията на китайската космическа станция. С космическата станция, която вече е отворена за такива чуждестранни астронавти, Китай показва ясен ангажимент към развиващите се страни, които искат да се включат в международно сътрудничество в космоса с екипажи.
ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ДАЛЕЧНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА
По време на 14-ия петгодишен план, мисията на Китай за изследване на космоса също достигна обратната страна на Луната. На 25 юни 2024 г., след 53-дневно космическо пътуване, Chang’e 6 върна първите проби, събрани от обратната страна на Луната. Ето защо екипът на мисията Chang’e 6 беше награден със Световната космическа награда в категорията на екипа от Международната федерация по астронавтика (IAF).
Тази мисия служи като модел за усилия в космическото инженерство. Релейният спътник Queqiao 2 беше изстрелян на 20 март 2024 г., за да осигури поддръжка за релейна комуникация за дейности на обратната страна на Луната. Сондата Chang’e-6, изстреляна на 3 май 2024 г., навлезе в окололунна орбита, след като извърши спиране близо до Луната. Комбинацията спускаем-изкачващ апарат кацна в определената зона за кацане в басейна на Южния полюс-Ейткен на обратната страна на Луната на 2 юни.
След това комбинацията завърши вземането на проби и катерът излетя на 4 юни, носейки пробите и ги прехвърли на връщащия се Chang’e 6 на 6 юни. Връщащият се апарат кацна точно в определената зона в автономния регион Вътрешна Монголия на Северен Китай на 25 юни, донасяйки обратно 1935,3 грама лунни проби.
Оттогава китайските учени са провели обширни изследвания на тези проби, като са направили открития в области като магматична активност на обратната страна на Луната, древното лунно магнитно поле, водното съдържание в лунната мантия и еволюционните характеристики на лунната мантия.
Мисията Chang’e 6 също включваше четири международни полезни товара за изследване и изследване на Луната. Спускаемият модул носеше произведения във Франция детектор за радонови изотопи, анализатора на отрицателни йони на лунната повърхност на Европейската космическа агенция и италианския лазерен ретрорефлектор, докато орбиталният апарат носеше малък сателит от Пакистан.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЪЛБОКИ КОСМОС
По време на 14-ия петгодишен план Китай също постигна значителни пробиви в изследването на дълбокия космос. Марсианската сонда Tianwen 1 беше изстреляна на 23 юли 2020 г. След 202-дневно пътуване от 475 милиона км в дълбокия космос сондата се срещна с Марс на 10 февруари 2021 г. След тримесечно проучване на зоната за кацане сондата кацна на Марс на 15 май 2021 г. На 22 май Марсоходът Tianwen 1 се качи на марсианската повърхност и започна своето изследване.
Оригиналните данни, получени от 13-те научни полезни товара на борда на марсохода и орбиталния апарат Tianwen 1, са предоставени на учените по целия свят. Например данните от наблюденията от марсохода помогнаха на учените да открият важно доказателство за древен океан в района на средна и ниска ширина на Марс и разкриха, че червената планета някога е преживяла дълъг период с топъл и влажен климат.
По време на мисията Tianwen 1, Китайската национална космическа администрация активно насърчава сътрудничеството с космическите агенции и глобалните научни общности, като споделяне на орбитални данни от орбиталния апарат Tianwen 1 с НАСА и Европейската космическа агенция (ESA) в сътрудничество за предупреждение за сблъсък.
Марсоходът Tianwen 1 също проведе тестове за предаване на данни, наблюдения на слънчевата окултация и изследване на слънчевия вятър с орбиталния апарат на ESA Mars Express.
Екипът на мисията Tianwen 1 беше награден със Световната космическа награда от IAF през 2022 г.
На 29 май 2025 г. Tianwen 2 беше изстрелян успешно – отбелязвайки началото на първата китайска мисия за изследване на астероиди и връщане на проби. Мисията, с проектен цикъл от приблизително 10 години, има за цел да изследва и вземе проби от астероида 2016HO3 и да върне пробите на Земята, последвано от изследване на кометата 311P на главния пояс.
Тази мисия ще помогне на човечеството да разбере материалния състав на ранната слънчева система, процесите на формиране и еволюционната история, както и материалния състав, структурата и еволюционните механизми на малките небесни тела, като по този начин предлага значителна научна стойност.
В предстоящата 15-та петилетка (2026-2030 г.) Китай ще продължи усилията си в областта на изследването на космоса. Мисиите Chang’e 7 и Chang’e 8 са планирани съответно за 2026 г. и 2028 г., докато мисията Tianwen 3 е планирана за изстрелване около 2028 г. – с цел да върне проби от Марс на Земята.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта