Хората посещават село Гуандун, което граничи с Корейската народнодемократична република, в провинция Хелонг в провинция Дзилин, през юли. ШАО ЦЗЕДУН/СИНХУА
Куполен таван, изрисуван с херувими, украсява летището. Подобни на замъци фасади са наредени по булевардите, а над тях се извисяват огромни хотели с форма на кукли. Това място може да изглежда като руски приказен град, но всъщност е град в Китай.
Разположен в автономния регион Вътрешна Монголия в Северен Китай и граничещ с Русия и Монголия, Манджули отдавна служи като най-голямото сухопътно пристанище в Китай и ключов център за трансгранична търговия.
Някога зависим от търговията, сега той възприема нов двигател на растежа – туризма – тъй като неговият уникален културен чар и рационализираните митнически процедури привличат все по-голям брой посетители.
За туристите никое пътуване не е пълно без снимка на националния граничен знак. В живописната зона на граничната порта на Манчжули туристите се събират, за да се снимат с забележителността, да разгледат експонати, проследяващи граничната история на града, и да се запасят с руски бисквитки, мед и бинокли, всичко това, без изобщо да напускат китайска земя.
„Точно над тази тясна ивица земя има друга държава“, каза Лиу Хонгчао, турист от провинция Хенан, посочвайки към границата, докато приятелите му правеха снимки. „Сюрреалистично е да видиш две нации едновременно.“
Притокът на посетители променя характера на града.
В китайско-руската гранична туристическа зона – атракция с рейтинг 5А, най-високата в Китай – посетителите се стичат в емблематичния хотел за селфита, разглеждат оживени сергии за сувенири и често остават през нощта. Местният руски цирк играе пред препълнена публика от китайски туристи. В центъра на града ресторант, наречен Xinlidu, редовно вижда опашки пред вратата, дори през делничните дни, с посетители от Китай и Русия.
Този бум е от полза не само за местните жители, но и за руския бизнес. В туристическа зона в Манджоули, Виктория, която продава кехлибарени бижута, говори малко китайски, но умело се пазари с клиентите с помощта на калкулатор. Наричайки китайските си партньори „като братя“, тя казва, че градът „се чувства като втори дом“.
Манджули е част от нарастваща туристическа тенденция. Споделяйки сухопътни граници с 14 държави, граничните региони на Китай все повече се преоткриват като привлекателни туристически дестинации.
На пристанището Heishantou в Ергуне, най-северната точка на Вътрешна Монголия, посетителите могат да се насладят на речен круиз, който се плъзга покрай руската граница. Междувременно в Хоргос, Синцзян-уйгурския автономен район, зона за трансгранично сътрудничество близо до Казахстан, граничните пунктове са нараснали с повече от 70% на годишна база от януари до средата на юли.
В Xiaohongshu, популярната китайска лайфстайл платформа за социални медии, темата „гранични пристанища“ привлече близо 4 милиона гледания, като потребителите споделят съвети за скрити скъпоценни камъни като къде да намерят най-добрия руски мед, как да заснемат перфектната снимка на граничния маркер и кои ресторанти сервират най-автентичната чуждестранна кухня.
Турист от провинция Дзянсу, размишлявайки върху посещението си на три гранични пункта във Вътрешна Монголия, обобщи това просто в социалните медии: „Стояйки на този граничен изход, почувствах прилив на гордост. Тук се срещат два свята и се чувстваш дълбоко, непоклатим китаец.“
За да подхрани този импулс, Китай насърчи своите гранични региони да разработят пилотни зони за граничен туризъм и зони за трансгранично сътрудничество. На 1 юни влязоха в сила ревизираните национални разпоредби за граничен туризъм, целящи да подобрят трансграничното сътрудничество и да насърчат уникални, атрактивни дестинации.
Географското местоположение дава на граничните градове уникални туристически ресурси и предимства за развитие, каза Гао Шунли, изследовател в туристическия изследователски център на Китайската академия за социални науки. „С професионално развитие, базирано на местните условия, тези региони могат да се превърнат в „акции на сини чипове“ на туристическия пазар.“
Синхуа
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта